Балканско часовниче
Erodium absinthoides Willd. subsp. balcanicum (Micevski) Greuter & Burdet
Erodium absinthoides Willd. subsp.elatum (Form.)Davis & Roberts3
Сем. Geraniaceae – Здравецови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii)+2ab(ii)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с добре развито вдървеняло коренище. Приосновните листа в розетка, запазващи се по време на цъфтеж; стъбловите перестонарязани, с линейни дялове. Цветовете по 4–8 върху жлезистовлакнести съцветни дръжки. Чашелистчетата яйцевидноланцетни, на върха с осилче. Венчелистчетата два пъти по-дълги от чашелистчетата, синьо-виолетови или бели. Плодът суха разпадлива кутийка. Плодните дяловете в горната си част с гъсто жлезистовлакнести ямички и спиралнозавити осили. Цв. V - VІ, пл. VІ - VІІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Расте по каменисти и скалисти места на неутрални или близки до неутралните почви и варовикова скална основа. Единствената популация в България е с добра численост.
Разпространение в България. Западни гранични планини (Влахина планина, вр. Ридище); до 1200 m н. в.
Общо разпространение. Бивша Югославия, България, Гърция.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, нарушаването на хабитата в резултат на паша и утъпкване.
Предприети мерки за защита. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Необходими мерки за защита. Обявяване на единственото находище в България за защитена територия. Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Петрова, Кожухаров, 1979; Петрова, 1984; Webb & Chater, 1968; Greuter et al., 1986.
Автор Пепа Игнатова
