Триразделнолистен ериолобус
Eriolobus trilobata M.J. Roem.
Сем. Rosa ceae – Розоцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR C2a(ii); D]. ЗБР, включен в Световния списък на застрашените дървета като рядък вид.
Морфология и биология. Листопадно дърво, високо до 10 m, короната овална до разперена. Листата със сърцевидна основа, дълбоко триделни, по ръба назъбени, дълги 5–7 cm. Цветовете по 6–8 в сенниковидни съцветия, бели, 3–4 cm в диаметър, ароматни. Чашелистчетата и венчелистчетата по 5, тичинките 20–30. Плодовете продълговатояйцевидни до сферични, светложълти, с каменисти клетки, ядливи след угниване, тръпчиви. Цв. V–VI, пл. ІХ–Х. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се в ксеротермни разредени широколистни гори и в покрайнините им. В България са известни 2 дървета, на около 3 km едно от друго. В миналото е имало още едно дърво в района. Дърветата плодоносят и семената са жизнеспособни, но няма естествено възобновяване.
Разпространение в България. Родопи (Изт. – околностите на селата Свирачи и Белополяне, Ивайловградско); до 300 m н. в.
Общо разпространение. Източното Средиземноморие (Сирия, Ливан, Израел, Североизточна Търция, България).
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение и липсата на естествено възобновяване. Потенциална заплаха са пожарите в сухите хабитати, в които се среща видът.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. И двете известни дървета са защитени. Находищата им попадат в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Разработване на План за действие за опазване на вида, размножаване в условията на култура и засаждане на фиданки край майчините дървета.
Литература: Стоянов, Китанов, Велчев, 1955; Olfield et al., 1998; Petrova, 2004b.
Автор Антоанета Петрова
