Равенски ериантус
Erianthus ravennae (L.) Beauv.
Saccharum ravennae (L.) Murray1
Сем. Poaceae – Житни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii,iv)+2ab(iii,iv)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно, туфесто тревисто растение. Стъблото 150–250 cm високо, до 1 cm дебело. Формира туфи с диаметър до 70 cm. Листата 1–1,5 cm широки, езичето късо, дълго бяловлакнесто. Метлицата дълга 30–60 cm. Долните плеви дълго заострени с по 3 жилки, долната плевица с осил, 2 пъти по-дълъг от нея. Цв. VІІ–VІІІ, пл. VІІІ–ІХ. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава песъчливи влажни места. Популациите са с различна численост, като по-многочислена е тази в района на Струмската долина.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, Струмска долина (Ю.).
Общо разпространение. Средиземноморска област, Кавказ, Средна Азия.
Отрицателно действащи фактори. Разрастващият се туризъм и битовите отпадъци крият потенциална заплаха от механично унищожаване на индивидите. Мащабното строителство, извършвано в крайбрежната зона, е фактор, който води до унищожаване на хабитатите на вида.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Организиране и провеждане на мониторинг върху състоянието на популациите в страната.
Литература: Георгиев, 1963; Мешинев и др., 1994.
Автор Ива Апостолова
