Български ерантис
Eranthis bulgaricus Stef.
Сем. Ranunculaceae – Лютикови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii,v)+2ab(iii,v)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно растение с грудковидно удебелено коренище. Стъблото високо 7–13 cm, изправено, голо, неразклонено. Стъбловите листа 3, дълги до 2 cm, събрани в розетка в основата на цвета, приседнали, дълбоко дланевидноразсечени, дяловете линейни. Цветът единичен, жълт, с многобройни тичинки и плодник от 4–6 свободни плодолиста. Плодът съставен от 4–6 многосеменни мехунки, на върха с кукесто извито носче. Цв. II(III), пл. III(IV). Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Среща се в широколистни гори и храсталаци и по тревисти места в покрайнините на горите. Известно с една популация от няколко хиляди индивида, разположени на малки групи.
Разпространение в България. Предбалкан (Зап. – Връшка чука); от 550 до около 690 m н. в.
Общо разпространение. България, Сърбия.
Отрицателно действащи фактори. Сгъстяването на склопа на гората и храсталаците, пожари, плътно обрастване на покрайнините на горите с туфести житни треви. Ограничената площ на популацията.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището му попада в границите на защитена местност „Връшка чука“.
Необходими мерки за защита. По-детайлно проучване на застрашаващите фактори, биологията и екологията на вида, мониторинг на състоянието на популацията и събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово. Включване на Връшка чука като защитена зона от Европейската екологичната мрежа НАТУРА 2000.
Литература: Стефанов, 1963; Панов, 1970.
Автор Владимир Владимиров
