Пурпурен дремник
Epipactis purpurata Sm.
Сем. Orchidaceae – Салепови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii,iv)]. ЗБР, CITES(2).
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с дълго, понякога разклонено, коренище. Стъблата високи 1(5), 20–70 cm, масленозелени с ясен виолетов оттенък. Листата 4–8, тясноланцетни до овалноланцетни, стъблообхващащи, най-едрите 5–9 cm дълги, 1.5–3 cm широки. Съцветието с 12–25(30) слабо ароматни цвята, оста с ясен виолетов оттенък и късовлакнеста. Околоцветните листчета дълги 8–12 mm, широки 4–5 mm, бяло-зелени с виолетов оттенък, копринено блестящи; устната дълга 8–10 mm; хипохилът полусферичен, розово-виолетов; епихилът сърцевиден, извит назад, с 2 гладки задебеления, светловиолетов. Цв. VІ, пл. VІІ–VІІІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се в добре запазени сенчести букови гори, в участъци с дълбоки, често глинести почви, обикновено при неголям наклон. Достоверно установяван в 6 находища. В находищата, за които има съвременни сведения, растат единични растения. Видът би могъл да получи оценка CR C2a(i), но вероятно е по-широко разпространен. Причини за оскъдните данни са таксономическата трудност на рода и фрагментираните малочислени популации.
Разпространение в България. Локално. Единични находища в Североизточна България (Шуменско плато), Витошки район (Люлин планина), Знеполски район (Голо бърдо), Родопи (Зап. – долината на р. Лепеница; Ср. – Заренишки рид), Странджа (резерват „Витаново“); 0–1400 m н. в.
Общо разпространение. Умерената зона на Европа.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение и ниската плътност на популациите. Голата сеч в буковите гори и подмяната им с насаждения на други видове.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучвания за разпространението на редките видове от родEpipactis , състоянието на популациите им и защита на някои от находищата.
Забележка. Има непотвърдени литературни данни от Стара планина (Ср.), Славянка и Рила. РодEpipactis е труден в таксономично отношение и разпространението на част от видовете в страната е недостатъчно ясно.
Литература: Андреев, 1992а; Петрова, Венкова, Герасимова, Стоянов, 2002; Радославова, 2002; Delforge, 2006.
Автор Антоанета Петрова
