Блатен дремник
Epipactis palustris (L.) Crantz
Сем. Orchidaceae – Салепови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii,iii,iv,v)]. ЗБР, CITES(2).
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с хоризонтално коренище. Стъблата високи 15–60(80) cm, слабовлакнести във връхната част. Листата 4–8, ланцетни, стъблообхващащи, дълги 7–18 cm, широки 2–4 cm. Съцветието рехаво, с 7–15(20) цвята. Околоцветните листчета дълги 8–13 mm, бели с червено-кафяви линии; устната дълга 9–13 mm; хипохилът вдлъбнат, бял с червени ивици; епихилът овалносърцевиден, бял, с вълнист ръб. Яйчникът влакнест, плодът крушовидна кутийка. Цв. VІ, пл. VІІ–VІІІ. Често се самоопрашва. Размножава се семенно и вегетативно.
Местообитания и популации. Видът е локално разпространен в преовлажнени, мочурливи ливади и влажни дюнни понижения – хабитати, които в последните десетилетия рязко са съкратили площта си. Състоянието на много находища е влошено поради изоставяне, превръщане в пасища, употреба на изкуствени торове и пестициди. Намаляването на популацията е 30% за последните три поколения. В запазените находища има популации с площ до 0,1 ha, но преобладават тези с много по-малка площ, понякога само с по няколко вегетативни индивида.
Разпространение в България. Среща се ограничено в различни райони, по-често в Стара планина, Софийски район, Родопи (Ср.), рядко по Черноморско крайбрежие, Дунавска равнина, Знеполски район, Витошки район, Беласица, Пирин, Рила, Средна гора, Тунджанска хълмиста равнина; до 1300 m н. в.
Общо разпространение. Европа, Мала и Западна Азия (до Туркмения).
Отрицателно действащи фактори. Промените в хидрологичния режим поради човешка дейност, водещи до унищожаване или влошаване на местообитанията. Допълнително отрицателно действат пашата и употребата на изкуствени торове и пестициди.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Включване в Приложения 2 на Закона за биологичното разнообразие като вид, чийто местообитания се нуждаят от приоритетна защита. Разработване на политика за опазване на влажните ливади и крайбрежните хабитати.
Литература: Йорданов, 1931б; Стоянов, 1934б, 1964; Стефанов, 1973; Мешинев и др., 1994; Венкова, 1995; Delforge, 2006.
Автор Антоанета Петрова
