Печурковиден ендоптихум
Endoptychum agaricoides Czern.
Сем. Agaricaceae –Печурки
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(i,ii,iii,iv)]
Морфология и биология. Младото плодно тяло кълбовидно, яйцевидно или крушовидно, обвито изцяло с еднослоен перидий, 5–8,5 × 1–10 cm, по-късно съставено от конусовидна шапка и късо пънче, 0,8–2 × 0,5–3 cm. Пънчето в горната част преминаващо в стълбче, сраснало на върха във вътрешната част на шапката. Перидият в началото бял, бяло-жълт, месест, гладък, по-късно сиво-жълт, кафеникав до тъмнокафяв, сух, кожест, люспест. Глебата при младите плодни тела във вид на тънки, гъсти, бели пластинки, в зряло състояние превръщащи се в праховидна, жълто-кафява маса от зрели спори. Спорите елипсовидни, яйцевидни или кълбовидни, 6–10 × 6–8,4 µm или 7–12 mm в диаметър, гладки, жълто-кафяви, тъмнокафяви. Образува плодни тела единично и на групи, IX–XI.
Местообитание и популации. Развива се на песъчливи и богато наторени почви в акациеви горички, степни тревни съобщества, пасища, поляни.
Разпространение в България. Стара планина (Зап.), Знеполски район, Рила, Средна гора (Зап. – Лозенска планина, Изт.), Родопи (Изт.), Тракийска низина.
Общо разпространение. Европа, Азия, Северна Америка, Северна Африка, Австралия.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на земеделие, залесяване, туризъм и отдих, пожари, замърсяване от бита и индустриално замърсяване.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг.
Литература: Хинкова, 1961, 1965; Хинкова, Александров, 1971; Стойчев, Димчева, 1982; Gyosheva et al., 2000, 2006.
Автор Мелания Гьошева
