Черен емпетрум
Empetrum nigrum L.
Сем. Empetraceae – Емпетрови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii,iii); C2a(i)]. ЗБР.
Морфология и биология. Храсти. Стъблата полегнали или приповдигащи се, рядко по-дълги от 50 cm, невкореняващи се. Листата дълги 3–7 mm, широки 1–2 mm, предимно елептични до продълговатоелептични, 2–4 пъти по-дълги отколкото широки. Чашелистчетата и венчелистчетата около дълги 1,5 mm, продълговати, зеленикаворозови до червеникавопурпурни. Цветовете обикновено двуполови, с тичинки, запазващи се при плода. Плодът костилка, 5 mm в диаметър, черен. Цв. VІІ–VІІІ, пл. VІІІ–ІХ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. По скалисти и каменисти места във високопланинския пояс на Пирин и Рила. Често образува съобщества.
Разпространение в България. Пирин, Рила; между 2200 и 2700 m н. в.
Общо разпространение. Северна и Южна Европа, Западен Сибир, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Стопанска дейност, свързана с развитието на скитуризма във високите части на Рила и Пирин.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Всички находища се намират в границите на националните паркове „Рила“ и „Пирин“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Детайлно проучване на хорологията на вида, на числеността и площта на неговите популации, на биологията и екологията на вида. Провеждане на дългосрочен мониторинг на вида и неговите местообитания. Необходимо е събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Забележка. В България се среща самоEmpetrum nigrum ssp.hermaphroditum (Hagerup) Boecher
Литература: Анчев, 1982; Бондев, 1984; Dimitrov et al., 2003.
Автор Десислава Димитрова
