Варненски пирей
Elymus varnensis (Velen.) Kozuharov
Agropyrum intermedium (Host) Beauv. subsp.intermedium var.varnense (Velen.) Kitan.3,Agropyron varnense (Velen.) Hayek1,Elymus hispidus (Opiz) Melderis subsp.varnensis (Velen.) Melderis
Сем. Poaceae – Житни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii,iii,iv)c(ii,iii)]. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно коренищно тревисто растение. Стъблото високо 60–100 cm. Листата плоски или завити навътре, жилките изпъкнали; гъсто- и късовлакнести по жилките на горната повърхност. Класът дълъг до 30 cm, рехав. Класчетата почти цилиндрични, дълги 15–20 mm, раздалечени, по-къси от междувъзлията в долната част на оста на съцветието, прилегнали към оста. Плевите до ½ от дължината на класчето, дълги 7–10 mm, с по 5–7 жилки. Долната плевица дълга 9–11 mm, с гръбен ръб към върха, отсечена или с късо осилче. Цв. V–VІІ, пл. VІІ–IX. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. По сухи, каменливи или песъчливи места, по крайбрежни пясъци.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев. – Каварна, Варна, Аксаково, Ю. – Пода, Царево).
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на интензивния крайморски туризъм, селищното развитие и животновъдството, замърсяване с битови отпадъци.
Предприети мерки за защита. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Включване на вида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие. Изследване на числеността и площта на популацията. Включване в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие; опазване на местообитанията на вида.
Литература: Китанов, 1963; Петрова, 1984; Кожухаров, 1986, 1992а; Melderis, 1980.
Автори Цветомир M. Денчев, Борис Асьов
