Гъстоцветен пирей

Elymus pycnanthus (Godr.) Meld.

Agropyron litorale (Host) Dumort.1, 3,Elytrigia pycnantha (Godr.) Löve

Сем. Poaceae – Житни

Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii,iii,iv)c(ii,iii)].

Морфология и биология. Многогодишно коренищно тревисто растение. Стъблото високо 40–100 cm. Листата широки 2–6 mm, плоски или завити навътре, жилките изпъкнали и гъсто разположени, фино грапави по жилките на горната повърхност, отдолу голи; долните влагалища ресничести. Езичето късо. Класът 5–20 cm дълъг, гъст; оста грапава. Класчетата дълги 10–20 mm, с (3)5–7 цвята. Плевите удължено ланцетовидни, дълги 8–10 mm, с по 5–7 жилки и изпъкнал, често грапав гръбен ръб. Долната плевица дълга 7–11 mm, с гръбен ръб към върха, отсечена или с късо осилче. Горната плевица по ръба късоресничеста. Цв. VІ–VІІ, пл. VІІІ–IX. Размножава се със семена и вегетативно.

Местообитания и популации. Крайбрежните пясъци на литоралната ивица на Черно море. Псамофилен мезофит. Видът е с фрагментирана популация и силно ограничена площ.

Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – Слънчев бряг, Несебър, Равда, Поморие, Пода, Цигански пристан, Созопол, Каваците, устието на р. Ропотамо, Маслен нос, Приморско).

Общо разпространение. Средиземноморието, Западна Европа.

Отрицателно действащи фактори. Много силна промяна на хабитата в резултат на интензивен туризъм, селищно развитие и замърсяване с битови отпадъци.

Предприети мерки за защита. Находището в местн. Каваците попада в резервата „Пясъчна лилия“. Част от находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Изследване на числеността и площта на популацията, включване в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие. Опазване на местообитанията на вида и увеличаване на числеността на популацията по вегетативен път.

Забележка. Има стари хербарийни образци и литературни данни и от находища в Тракийската низина и Северното Черноморско крайбрежие, но видът е изчезнал от там.

Литература: Йорданов, 1928, 1929б; Георгиев, Китанов, 1939; Китанов, 1963; Бондев, Раденкова, 1969; Попова, 1972; Кожухаров и др., 1983; Кожухаров, 1984, 1986, 1992а; Мешинев и др., 1994.

Автори Цветомир M. Денчев, Борис Асьов


Гъстоцветен пирей (карта на разпространението)

Гъстоцветен пирей (илюстрация)