Карниолска блатница
Eleocharis carniolica Koch
Heleocharis carniolica Koch1, 3
Сем. Cyperaceae –Острицови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(i,ii,iv,v)+2ab(i,ii,iv,v); C2a(i)]. ЗБР, ДХ, БК.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто туфесто растение. Стъблата високи 10–20(30) cm, много тънки, триръбести, необлистени, в основата с бледокафяви влагалища. Съцветието връхен клас, с основа изцяло покрита от най-долната плева. Цветовете двуполови, с ципест околоцветник и 2 близалца. Цв. VI–VII, пл. VII–IX. Размножава се със семена и вегетативно. Има слаба репродуктивна способност.
Местообитания и популации. Обитава мочурливи места по крайбрежията на Черно море, Дунав и Марица, периферията на блата и в мочурливи ливади, развити върху алувиални наслаги и алувиални почви, покрити с плитки води. Популациите са с численост 20–100 индивида и площ от по няколко квадратни метра.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – в околностите на гр. Царево), Североизточна България, Дунавска равнина (между селата Белене и Вардим), Софийски район (Алдомировско блато), Знеполски район (с. Василовци), Тракийска низина; при 0–550 m н. в.
Общо разпространение. Европа (Югоизточна, Централна, Италия).
Отрицателно действащи фактори. Деградиране на хабитатите вследствие на засушаване на климата, отводняване на блата и пресушаване на ливади и мочурища. Ограничено и фрагментарно разпространение, малка численост и площ на популациите, слаба възобновителна способност.
Предприети мерки за защита. Защититен вид, местообитанията на който се нуждаят от приоритетна защита съгласно Закона за биологичното разнообразие. Видът и местообитанията му са защитени от Директива 92/43 на Съвета на европейската икономическа общност (Приложение 2) и Бернската конвенция (Приложение 1). Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг върху състоянието на популациите и местообитанията. Строго спазване на изискванията на Закона за биологичното разнообразие.
Литература: Пенев, 1964; Маркова, 1984; Zukowski, 1993.
Автор Милка Стоева
