Elaphomyces granulatus Fr.
Сем. Elaphomycetaceae
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii,iv)+2ab(ii,iv)].
Морфология и биология. Плодното тяло кълбовидно до елипсоидно, до 4 cm в диаметър, с дебел двуслоен перидиум: външен (кора), тънкостенен, бледокафяв, разделен на секции, покрит с дребни, слабо пирамидални брадавички и вътрешен, хомогенен, бял, бледо- до наситенокафяв, рядко черен; глебата първоначално бяла и памуковидна, по-късно сива до кафява, при узряване праховидночерна. Спорите кълбовидни до крушовидни, 24–32 μm в диаметър, черно-кафяви, покрити с къси неправилни брадавички. Плодни тела се образуват през цялата година.
Местообитания и популации. Среща се главно на кисели почви, в иглолистни, по-рядко в широколистни гори.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – резерват „Аркутино“), Североизточна България (Разградски височини), Пирин (Ю. – над гр. Гоце Делчев).
Общо разпространение. Европа.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитати в резултат на туризъм, пожари, замърсяване на въздуха и почвите от селскостопански и индустриални дейности; ограничено разпространение на вида.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Едното находище на вида попада в границите на национален парк „Пирин“, а другото – в резерват „Аркутино“.
Необходими мерки за защита. Изследване на биологията и екологията на вида, включване в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие. Опазване на местообитанията на вида.
Литература: Kuthan & Kotlaba, 1981; Gyosheva, 2000; Gyosheva et al., 2006; Denchev et al., 2007; Dimitrova & Gyosheva, 2008.
Автор Евтимия Димитрова