Сръбски едрайант
Edraianthus serbicus Petrovic
Сем. Campanulaceae – Камбанкови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii,v); C2a(i)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата приповдигащи се до изправени, високи 12–25 cm, покрити с прости власинки. Приосновните листа дълги 50–90 mm, широки 20–40 mm, приседнали, линейноланцетни, заострени, полустъблообхващащи, просто влакнести. Стъбловите листа като приосновните, по-малки по размер. Прицветниците широкояйцевидни, външните по-къси или равни на цветовете. Цветовете 6–12, фуниевидни, дълги 12–30 mm, сини, синьо-виолетови. Цв. V–VII, пл. VIIІ–IX. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава скални пукнатини, сухи ерозирали варовити терени с плитка почва и южно изложение. Има ограничено разпространение в Знеполския флористичен район. Поради привързаността на вида към строго специфичен хабитат формира силно фрагментирани популации с ниска численост, състоящи се от мозаечно разпръснати петна от по 1 до 15 индивида.
Разпространение в България. Знеполски район (Голо бърдо, Парамун, Чепън, Конявска планина, Ездимирска планина); 800–1400 m н. в.
Общо разпространение. България, Сърбия.
Отрицателно действащи фактори. Засушаване на климата, залесяване, утъпкване на индивиди вследствие на активния туристически поток, паша. Малочислени популации и слаба възобновителна способност на вида, дължаща се на ниска кълняемост и висока смъртност на младите индивиди.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата на вида попадат на територията на поддържан резерват „Острица“ в Голо бърдо. Почти всички находища са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите и обявяне на нови защитени територии.
Литература: Василев, 1984; Apostolova & Ganeva, 2000.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева
