Ехинофора
Echinophora sibthorpiana Guss.
Сем. Apiaceae – Сенникоцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN A4cd; B2ab(ii); C2a(i,ii); D].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Коренът осев, вдървенял. Стъблото високо 20–50 cm, разклонено от основата. Листата 2–3 пъти перести, най-горните цели. Цветовете събрани в сложни сенници по разклонението на стъблото. Плодът сух, с къси ребра и единични канали. Цв. VII–VIII, пл. IX–X. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена, които се разпространяват зоохорно.
Местообитание и популации. Расте по сухи каменисти припечни места, с южно изложение, на плитки каменисти горски почви. Участва в съобщества наPaliurus spina - christi, Jasminum fruticans, Carpinus orientalis , в състава на скални съобщества заедно сFestuca valesiaca, Centaurea salonitana, Satureja coerulea, Achillea clypeolata, Dictamnus albus, Teucrium polium, Stipa capillata, Crupina vulgaris и др.
Разпространение в България. Струмска долина (Благоевградско, Санданско, Петричко), Тракийска низина (Свиленградско – с. Капитан Андреево, с. Райкова могила); между 100–250 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (България, Р Македония, Гърция), Крит, Румъния, Крим, Турция, Кавказ, Средна и Югозападна Азия.
Отрицателно действащи фактори. Земеделие и животновъдство, които влияят отрицателно върху малобройните популации на вида.
Предприети мерки за защита. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Обявяване на сега съществуващите находища за защитени местности и ограничаване отрицателно действащите фактори върху популациите на вида.
Литература: Йорданов, 1939б; Стоянов и др., 1967; Асенов, 1984.
Автор Димитър Димитров
