Червено усойниче
Echium russicum J.F. Gmel.
Сем. Borraginaceae – Грапаволистни
Природозащитен статут. Уязвим [VU B2ab(iii)]. ДХ.
Морфология и биология. Двугодишно тревисто растение. Стъблото обикновено единично, високо 20–80 cm, гъсто облистено, покрито, както и листата, с гъсти, разположени върху брадавички, власинки. Листата линейноланцетни, дълги 2–11 cm, широки 0,7–1,2 cm. Съцветието до ½ от стъблото, тясно, класоподобно, с гъсто разположени завити полусенници. Венчето дълго 8–12 cm, фуниевидноразширено, тъмночервено. Тичинките и стълбчето по-дълги от венчето, близалцето цяло или плитко двуделно. Плодът орехче. Цв. V–VI, пл. VI–VIІ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава сухи тревисти места в низините и предпланините, по слабо използвани пасища, често сред храсталаци. Популациите са локални, често от отделни разпръснати растения, понякога до 100–250 индивида (Лозенска планина).
Разпространение в България. Ограничено в повечето флористични райони на страната; до 1200 m н. в. Не се среща в Рила, Пирин, Славянка, Беласица, Родопи (Изт.).
Общо разпространение. Средна и Югоизточна Европа, Кавказ, Югозападна Азия.
Отрицателно действащи фактори. Залесяването с иглолистни култури на местообитанията на вида, изграждането на вилни зони, свръхексплоатация на пасищата. В последно време на места заплаха е изоставянето на пасищата и силното им обрастване с храсти и дървета.
Предприети мерки за защита. Отделни находища са в защитени територии (защитена местност „Могилата“, природен парк „Българка“). Част от находищата попадат и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на разпространението на вида, на състоянието на популациите му, на биологията и екологията. Защита на част от находищата му, включване на значимите находища във Важни места за растенията. Запазване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Андреев, Пеев, 1989; Petrova et al., 2007
Автор Антоанета Петрова
