Обикновен дракункулус
Dracunculus vulgaris Schott
Сем. Araceae – Змиярникови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)+2ab(iii); C2a(ii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с подземна грудка. Стъблата дълги до 60 cm, изправени. Листа на дълги до 50 cm дръжки, дълбоко дланевидно изрязани, дяловете 13–15, удълженоелиптични до обратноланцетни. Съцветието кочан с тъмнопурпурночервен придатък. Цветовете еднополови, мъжките разположени над женските. Покривалото дълго 30–50 cm и 10–20 cm широко, пурпурночервено, по време на цъфтежа със силна неприятна миризма на развалено месо. Плодът сочна ягода. Цв. IV–V, пл. VI–VII. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава припечни каменливи склонове с южно изложение. Расте поединично или на неголеми групи в съобщества на драка върху плитки ерозирани канелени горски почви. Популацията на вида е малочислена (под 200 индивида).
Разпространение в България. Струмска долина (Ю. – хълма Малък Кожух, Петричко); при около 100–150 m н. в.
Общо разпространение. Южна Европа, Балкански полуостров, Мала Азия.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, унищожаването и замърсяването на местообитанията, утъпкването от домашни животни, увреждането и унищожаването от иманяри при незаконни разкопки.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището е включено в защитена местност „Кожуха“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на находището на вида и мониторинг на състоянието на популацията.
Литература: Стоянов, Ахтаров, 1951; Бондев, 1984.
Автори Борис Асьов, Цветомир М. Денчев
