Драконче
Dracocephalum thymiflorum L.
Сем. Lamiaceae–Устноцветни
Природозащитен статут. Регионално изчезнал [RE].
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблото високо 20–40 cm, неразклонено, влакнесто. Приосновните и средните стъблови листа яйцевидноланцетни, със сърцевидна основа, назъбени, с дълги дръжки, горните яйцевидни с клиновидна основа и по-къси дръжки. Цветовете по 6–12 в прешлени, образуващи връхно класовидно съцветие. Прицветниците елиптични, заострени на върха. Чашката тръбестозвънеста, двуустна. Венчето дълго 7–10 mm, двуустно, виолетово. Тичинките 4, разположени под горната устна. Орехчетата тъмнокафяви, яйцевидни. Цв.VI–VII, пл. VII–IX. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте из рудерализирани, храсталачни места край населени места с излужени черноземи.
Разпространение в България. Има литературни данни за намирането му в района на Добрич (Velenovský, 1901) на 200 m н. в. Съобщен е от Попова (1984, 1989), Кожухаров и др. (1997) за района на Добрич, но липсва хербариен материал. Хербарийни образци са представени от градините на гр. Трън (SOM 61355, Урумов, 1906) и гр. Варна. (SOM 61356, Давидов, Стоянов, 1900). По всяка вероятност видът е изчезнал от природата на България.
Общо разпространение. Югоизточна Европа, Сибир, Кавказ, Иран. Интродуциран е в Централна Европа.
Отрицателно действащи фактори. Паша, интензивно земеделие, инфрастуктурно развитие и др.
Предприети мерки за защита. Няма.
Необходими мерки за защита. Ако видът бъде намерен, находището му да се обяви за защитена местност.
Литература: Попова, 1984, 1989; Кожухаров и др., 1997; Velenovský, 1901; Hayek, 1931.
Автор Елена Генова
