Каринтийска рупа
Draba siliquosa M. Bieb.
D. carinthiaca Hoppe1, 3, 5
Сем. Brassicaceae – Кръстоцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii)+2ab(ii,iii)].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто рехавотуфесто растение. Стъблата високи до 15 cm, безлистни или с 1–3 листчета. Приосновните листа събрани в розетки, ланцетни, обикновено целокрайни, покрити с разклонени власинки. Съцветията гроздовидни, с по 4–8 цвята. Венчелистчетата бели, дълги до 4 mm, на върха закръглени, в основата стеснени в нокът. Плодовете голи шушулчици на дълги разперени дръжки. Семената дребни, по 8–16 в гнездо, бледокафяви. Цв. (VI)VII–VIII, пл. VIII–IX. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Среща се предимно по открити скалисти места, по склонове и скални поляни в иглолистния и високопланинския пояс. Популациите са разкъсани и малочислени, вероятно със слаба възобновителна способност.
Разпространение в България. Пирин (Сев. – Железнишки циркус), Рила (Маричини чалове, Мальовишки циркус, около Рибни езера, подножието на вр. Йосафица, Еленин връх, вр. Налбант); между 1800 и 2640 m н. в.
Общо разпространение. Централна и Южна Европа, Югозападна Азия, Кавказ.
Отрицателно действащи фактори. Нарушения в естествените условия на местообитанията и намаляване на площта, заемана от популациите, настъпват главно в резултат от антропогенно въздействие (паша, туризъм, утъпкване). Потенциална заплаха са природните бедствия (пожари, свлачища и порои).
Предприети мерки за защита. Част от популациите на вида са в защитени територии (национален парк „Рила“, включително в „Централен Рилски резерват“ и природен парк „Рилски манастир“). Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите. Поддържане на естествените условия в местообитанията чрез ограничаване на туристическия поток, пашата и на утъпкването в района на находищата.
Литература: Симеоновски, 1965; Вълев, 1970; Мешинев, 1984; Peev et al., 2000; Ancev, 2007.
Автори Минчо Анчев, Валентина Горанова
