Draba korabensis Javorka
Draba tomentosa auct. bulg.1, 3
Сем. Brassicaceae – Кръстоцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii)+2ab(ii,iii)]. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто рехавотуфесто растение с няколко възходящи стъбла. Приосновните листа събрани в розетка, ланцетни до лопатовидни, почти целокрайни, покрити с разклонени власинки; стъбловите приседнали, влакнести. Съцветията връхни, с малко на брой цветове; венчелистчетата бели, дълги 3–4 mm. Плодът ланцетна или тясноланцетна шушулчица, покрита с прости и разклонени власинки. Семената дребни, по няколко в гнездо. Цв. VII–VIII, пл.VIII–IX. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се по скалисти варовити терени в иглолистния и субалпийския пояс. Участва в хазмофитни тревни съобщества заедно сAndrosace villosa ,Saxifraga ferdinandi - coburgi, Galium anisophyllon, Campanula cochlearifolia и др. Популациите са разкъсани и малочислени.
Разпространение в България. Пирин (Сев.); от 1900 до около 2300 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (Албания, България и Р Македония).
Отрицателно действащи фактори. Антропогенното въздействие (туризъм, утъпкване) в района на разпространение, природните бедствия и ерозионните процеси са предпоставки за неблагоприятни промени в естествените местообитания и водят до намаляване на площта на популациите.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата са в границите на национален парк „Пирин“ и попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на факторите, които влияят на числеността на популациите с цел оптимизиране на режима на охрана. Ограничаване на туристическия поток в района на находищата.
Литература: Вълев, 1970; Мешинев, 1984; Делипавлов, 1987; Ancev, 2007.
Автори Валентина Горанова, Минчо Анчев