Жилковиден дисциотис
Disciotis venosa (Pers. : Fr.) Boud.
Сем. Morchrellaceae
Природозащитен статут. Уязвим [VU B1ab(ii,iii,iv)].
Морфология и биология. Плодните тела (апотеции) до 15 cm в диаметър, приседнали или с къса и здрава дръжка, понякога заровена в почвата, чашковидни до разперени, при едрите индивиди повече или по-малко деформирани от жилки и бразди, излизащи радиално от центъра; хименият кафеникав; отвън гладки, слабобрашнести, светлосиво-кафяви с виолетов оттенък; месото дебело, крехко, с миризма на хлор. Спорите широкоелипсовидни, 19–25 × 12–15 μm, едноклетъчни, без ясно видими мастни капки, безцветни. Образува плодни тела през III–V.
Местообитания и популации. Среща се на богати почви предимно в широколистни гори, по поляни и край пътища.
Разпространение в България. Североизточна България (Лудогорието),
Знеполски район (Драгоманско блато), Витошки район (Витоша), Рила (над с. Сестримо).
Общо разпространение. Европа.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитати в резултат на земеделие, залесяване, животновъдство, дърводобив, промяна в динамиката на местните видове, които влияят директно върху хабитата.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Пет местонаходища се намират в национален парк „Рила“ и резерват „Бистришко бранище“. Част от находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Включване в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване местообитанията на вида.
Литература: Бързаков, 1929; Хинкова, 1954, 1955а, 1958а, б, 1962; Александров, 1970; Gyosheva et al., 2006.
Автор Евтимия Димитрова
