Сплескан дифазиаструм
Diphasiastrum complanatum (L.) Holub
Diphasium complanatum (L.) Rothm.1,Lycopodium complanatum L.3
Сем. Lycopodiaceae – Плаунови
Природозащитен статут. Регионално изчезнал [RE]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Главното стъбло пълзящо, дълго до 1–1,5 m, тънко. Изправените клонки 10–30(40) cm високи, зелени до жълтеникавозелени, с ясна цилиндрична главна ос, с дихотомно наделени, силно сплескани, рехави странични разклонения. Листата по разклоненията в 4 реда, разположени на кръст, от долната страна триъгълни, много по-къси от останалите. Спороносните класчета цилиндрични, по 2–3(4), по-рядко единични, на дълги до 12 cm дръжки. Размножава се вегетативно чрез издънки от наземното стъбло и чрез спори, узряващи VІІІ–ІХ.
Местообитания и популации. Ацидофилен вид, срещащ се в различни местообитания с широк спектър от екологични условия. За България е съобщаван за смърчово-бяллоборови гори, нарядко по влажни силикатни скали. В по-голямата част от ареала показва определено предпочитание към полусенчести сухи до умерено влажни местообитания в иглолистни или смесени гори, но расте и по открити горски поляни и пасища.
Разпространение в България. Родопи (Зап. – с. Сърница, Доспатско); 1400 m н. в. Видът не е потвърждаван от 1934 г. През последните 14 години е търсен неколкократно в горите около с. Сърница, но не е открит.
Общо разпространение. Бореален циркумполярен вид, разпространен в умерените и студените зони на Северното полукълбо: Европа (предимно Северна и Централна), Азия, Югозападна Гренландия, Северна Америка. Находището в България е една от най-южните точки от ареала на таксона в Европа.
Отрицателно действащи фактори. Неизвестни.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Необходими мерки за защита. Реинтродукция в подходящи местообитания.
Литература: Китанов, 1936; Ахтаров, Йорданов, 1963; Божилова, Тонков, 1984; Valentine & Moore, 1993.
Автор Даниела Иванова
