Блестящ напръстник
Digitalis laevigata Waldst. & Kit.
Сем. Scrophulariaceae – Живеничеви
Природозащитен статут. Застрашен [EN A2bc; B2ab(ii); C2b]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата високи до 100 cm, изправени, голи, неразклонени. Листата голи, целокрайни, отдолу с главна жилка и 4–6 дъговидни жилки. Съцветието 15–25 cm дълъг рехав грозд с гола съцветна ос. Венчето дълго 2–3,5 cm, жълто, с мрежа от червеникавокафяви жилки, венечната тръбица в основата стеснена, в средата издута с по-малък горен и по-голям дъговиден долен свод. Кутийката дълга 9–11 mm, закръглена, жълта, с конусовиден връх. Цв.V–VI, пл. VII–VIII. Опрашването ентомофилно. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте по тревисти и каменисти места, из храсталаци и разредени гори отCarpinus orientalis, Corylus avellana, Fagus sylvatica, Abies alba, гориотCastanea sativa. Популациите са малочислени, поради специфичния характер на местообитанията, разпространението на вида е фрагментарно.
Разпространение в България. Дунавска равнина, Предбалкан, Стара планина (Зап.), Знеполски район, Беласица, Пирин; от 200 до 1500 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (Албания, Босна, Херцеговина, Словения, Хърватия, Р Македония, Гърция, Сърбия, Черна гора).
Отрицателно действащи фактори. Промяна на местообитанията под влияние на човешката дейност – паша, пожари, горска сеч и туризъм.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата му попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на числеността и площта на популациите, проучване на биологията и екологията на вида и на възможност за култивиране. Включване на някои находища в защитени територии и събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Йорданов, 1966; Василев, 1984; Асенов, 1995; Velenovský, 1891.
Автор Елена Генова
