Dicranum viride (Sull. & Lesq.) Lindb.
Сем. Dicranaceae - Дикранови
Природозащитен статут. Застрашен [CR B2ab(iii)]. ЗБР, ДХ, БК. Видът е включен в Червената книга на мъховете в Европа в категорията „уязвим“.
Морфология и биология. Многогодишен листнат връхноплоден мъх. Образува възглавничковидни твърди тъмнозелени чимчета, в основата с ръждива плъст. Стъблата изправени, 1–4 cm високи. Листата спирално разположени, слабо отклонени от стъблото, прави, в основата овално ланцетни, нагоре постепенно дълго жлебовидно и тясно заострени, целокрайни. Върхът силно чуплив, често липсва при по-старите листа. Жилката завършва във върха, гладка до слабо назъбена откъм гръбната страна в горната си част. Двудомен, рядко спороноси. Размножава се главно вегетативно чрез листни фрагменти.
Местообитания и популации. Расте върху кората на стари широколистни, рядко върху иглолистни дървета или скали. Индикатор за стари гори. Популациите са с ограничено разпространение и ниска плътност.
Разпространение в България. Стара планина (Зап. – над с. Стакевци), Пирин (край х. „Демяница“).
Общо разпространение. Балкански полуостров, Северна и Централна Европа, Североизточна и Югозападна Азия, Северна Америка. Умерен (-планински) вид.
Отрицателно действащи фактори. Основен отрицателно действащ фактор е унищожаването на местообитанията и влошаването на тяхното качество в резултат на прогресивното намаляване площите на старите гори. Видът е силно зависим от наличието на стабилни местообитания с повишена и постоянна въздушна влажност. Ограниченият брой находища го прави уязвим от случайни събития. Има слаб потенциал за разпространение.
Предприети мерки за защита. Популацията в Пирин попада в границите на национален парк „Пирин“. Находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида у нас, изясняване на застрашаващите фактори и мониторинг на популациите; увеличаване на територията на биосферен резерват „Чупрене“, така че да обхване популацията на вида в Западна Стара планина; местообитанията на вида се нуждаят от защита съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Литература: Стефанов, Петров, 1962; Simon & Vajda, 1959.
Автор Райна Начева
