Dicranodontium denudatum (Brid.) Britton
Сем. Dicranaceae– Дикранови
Природозащитен статут. Уязвим [VU D2].
Морфология и биология. Многогодишен връхноплоден листнат мъх. Чимчетата тъмни или жълто-зелени, лъскави, 5–8 cm високи, в основата с червено-кафяви ризоиди. Листата изправени или леко обърнати на една страна, с яйцевидна или ланцетно-яйцевидна основа, нагоре постепенно дълго и тясно заострени, на върха слабо назъбени, лесно опадат. Жилката в основата широка, завършва в листния връх. Спороносните кутийки елиптични, набраздени, образуват се рядко. Размножава се предимно вегетативно чрез малки опадащи пъпки, образуващи се във връхната част на стъблото и чрез листни фрагменти. Двудомен.
Местообитания и популации. Среща се върху гниещи пънове, покрити с мъх камъни и скали, по торфениста почва предимно в горски местообитания. Видът е индикатор на стари гори с висока консервационна стойност.
Разпространение в България. Стара планина (Зап. – под местн. Хайдушките водопади; Ср. – по северните склонове на вр. Ботев и над с. Рибарица).
Общо разпространение. Балкански полуостров (само в България), Западна и Централна Европа, Скандинавия, Прибалтика, Италия, Словения, Румъния, Европейска Русия, Кавказ, Азия, Северна и Централна Америка, Океания. Бореално-планински вид.
Отрицателно действащи фактори. Ограничено разпространение, ограничен потенциал за разселване, намаляване на въздушната влажност.
Предприети мерки за защита. Находищата в Средна Стара планина попадат в границите на национален парк „Централен Балкан“, а тези в Западна Стара планина – в предложения за обявяване природен парк „Западен Балкан“. Популациите са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Дългосрочно наблюдение, оценка на тенденциите в промените на условията в местообитанието, прогноза за развитието на популациите.
Литература: Kuc et al., 1965.
Автор Анна Ганева
