Dicranum bergeri Blandow.
Dicranum affine Funck3
Сем. Dicranaceae - Дикранови
Природозащитен статут. Застрашен [CR B2ab(iii)].
Морфология и биология. Многогодишен листнат връхноплоден мъх. Образува зелени до жълто-зелени, наплъстени отвътре чимчета. Стъблата изправени, до 15 cm високи. Листата спирално разположени, в сухо състояние и след навлажняване слабо отклонени от стъблото, прави, основата овално ланцетна, нагоре постепенно заострени, напречно вълновидни. Листният връх заоблен, грубо назъбен. Жилката завършва във върха, гладка до слабо назъбена откъм гръбната страна в горната си част. Двудомен, рядко спороноси.
Местообитания и популации. Среща се върху влажна до мокра почва в мочурища и блата, по-рядко във влажни ливади. Популациите са с ограничено разпространение и ниска плътност. Има ограничен размножителен потенциал.
Разпространение в България. Витошки район (Витоша). Посочва се за Стара планина (Зап. – Витиня).
Общо разпространение. Балкански полуостров (България, Румъния, Словения, Хърватска), Северна и Централна Европа, Североизточна, Източна и Централна Азия, Северна Америка. Бореален вид.
Отрицателно действащи фактори. Основен отрицателно действащ фактор е нарушаването на местообитанията в резултат на промяна на хидрологичния режим на влажните зони в средния планински пояс поради отводняване, паша, сенокос или общо засушаване на климата. Ограниченият брой находища го прави уязвим от случайни събития. Има ограничен потенциал за разпространение.
Предприети мерки за защита. Популацията на Витоша попада в границите на природен парк „Витоша“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида у нас, изясняване на застрашаващите фактори и мониторинг на популациите.
Литература: Стефанов, Петров, 1962; Podpéra, 1911.
Автор Райна Начева
