Стрибърнов карамфил
Dianthus stribrnyi Velen.
D. moesiacus Vis. & Pancic subsp.stribrnyi (Velen.) Stoj. & Acht.1, 3
Сем. Caryophyllaceae – Карамфилови
Природозащитен статут. Уязвим вид [VU B2b(ii,iii,iv)c(ii)]. IUCN(R), ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Приосновните листа широки (0,5)1–3 mm; стъбловите широки 2–3 mm. Прицветниците и причашковите люспи пурпурни, изведнъж преминаващи в осил; осилът на причашковата люспа приблизително равен или по-дълъг от люспата. Чашката дълга 8–10 mm, широка 2–3 mm, със сравнително широки триъгълни или триъгълноланцетни зъбчета, пурпурна. Петурата на венчелистчетата удължено обратноовална, неясноназъбена, почти или напълно гола, бледорозова. Плодът кутийка. Цв. VІ–VІІ, пл. VІІ–VІІІ. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се по каменисти места и тревисти терени, в дъбовите пояси и отчасти в буковия пояс. Среща се поединично или на малки групи.
Разпространение в България. Стара планина (Ср.), Средна гора (Зап.), Родопите (Ср.), Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина; между 300 и 1000 m надм. в
Общо разпространение. Балкански ендемит (Албания, бивша Югославия, България).
Отрицателно действащи фактори. Промяна на местообитанията под влиянието на човешката дейност (земеделие, животновъдство, залесяване, туризъм и др.).
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Включен е в1997 IUCN Red List of Threatened Plants като „рядък вид“. Част от находищата са на територията на национален парк „Централен Балкан“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на числеността и площта на популацията, биологията и екологията на вида; опазване на местообитанията му.
Литература: Урумов, 1901, 1902, 1913, 1929; Тошев, 1904; Стоянов, 1966; Петрова, 1984, 1992а; Velenovský, 1898; Stojanoff & Stefanoff, 1934; Stojanoff & Achtaroff, 1935; Greuter et al., 1984; Tutin & Walters, 1993; Pavlova, 2001; Bancheva & Delcheva, 2004.
Автори Цветомир M. Денчев, Борис Асьов
