Кладованов карамфил
Dianthus pontederae A. Kern. subsp. kladovanus (Deg.) Stoj. & Stef.
Сем. Caryophyllaceae – Карамфилови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(iv)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто, туфесто растение. Стъблата високи до 25–40 (60) cm. Листата линейни, дълги 25–40 mm, широки 2–4 mm, на върха заострени. Листните влагалища 3–5 пъти по-дълги, отколкото широки. Цветовете събрани в гъсти главички, светлопурпурни. Обвивните люспи на съцветието овални, с тесен ципест ръб. Чашката 7–9 mm дълга, широка 2–3 mm, венчето до 1,5 cm в диаметър, венчелистчетата 3–5 mm, назъбени. Плодът кутийка. Цв. VІ–VІІ, пл. VІІ–VІІІ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена, възобновяването е слабо.
Местообитания и популации. Локално разпространен вид, като съвременни данни има само от природните забележителности „Побити камъни“, Варненско – групите „Авренска поляна“ (площ на популацията 500 m2, численост 120 индивида) и „Пчелина“ (под 20 m2, 5 индивида). Няколкократните наблюдения в периода 1989–2003 г. показват, че растенията са възрастни и няма увеличаване на числеността.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев. – Побити камъни), Дунавска равнина (Никопол), Предбалкан (Зап. – Белоградчик, Пъстрина при Монтана), до 500 m н. в.
Общо разпространение. Югоизточна Европа (Унгария, Румъния, Сърбия, България).
Отрицателно действащи фактори. Залесяването в района на находищата и последващото настаняване на самосев от черен бор и акация, унищожаването на хабитатите при изземване на пясък или варовик от находищата. Отрицателно действа интензивната паша, а в групата „Авренска поляна“ от Побити камъни – подивелият кактусOpuntia vulgaris .
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата му попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Находища в Побити камъни са в границите на защитени местности.
Необходими мерки за защита. Контрол на спазването на режимите на защитените територии, проучване за потвърждаване на старите и издирване на нови находища. Мониторинг на състоянието на популациите, особено в находищата с инвазивни видове. Популяризиране сред местното население. Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Забележки. В хербариума на Пловдивския аграрен университет има материали от Родопите, погрешно отнесени към вида; данните на Йорданов (1928) за Разградско се отнасят заD. giganteus D’Urv. f.intermedius Boiss. (Stojanov & Achtarov, 1935).
Литература: Ковачев, 1905; Давидов, 1909; Йорданов, 1928; Стоянов, 1966; Петрова, 1992а; Филипова-Маринова, Петрова, 2003; Stojanov & Achtarov, 1935; Petrova, 1997.
Автор Антоанета Петрова
