Бледоцветен карамфил
Dianthus pallidiflorus Ser.
D. campestris Bieb. subsp.pallidiflorus (Ser.) Smalg.3
Сем. Caryophyllaceae – Карамфилови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(i,ii,iii,iv)+2ab(i,ii,iii,iv)]. IUCN(R), ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с многобройни стъбла, високи до 50 cm. Приосновните листа загиващи през времето на цъфтежа; стъбловите листа дълги 3,5–6 cm, обикновено 6–7 двойки, плоски, меки. Цветовете обикновено на дълги дръжки, единични. Причашковите люспи обикновено 4, от ? до ¾ от дължината на чашката, яйцевидни, с ципест ръб, късо заострени, осилести. Петурата на венчелистчетата дълга 4–6,5 mm, на върха назъбена, с власинки по горната повърхност, бяла или бледорозова. Плодът кутийка. Цв. VІ–VІІІ, пл. VІІІ–IX. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. По сухи, тревисти места.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – Поморие, Ахелой, Несебър, Банево), непотвърдено в Родопите (Зап.), Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина.
Общо разпространение. България, вероятно Гърция, Украйна (Крим), Русия.
Отрицателно действащи фактори. Основните заплахи са пряко свързани преди всичко с деградацията и загубата на хабитатите, в които видът се е срещал и/или се среща все още, причинени от влиянието на земеделието, животновъдството (прекомерна паша, коситба и др.), интензивното инфраструктурно развитие (селищно развитие, туризъм и отдих, транспорт). Влияние е оказало и замърсяването на почвите от селското стопанство с битови и индустриални отпадъци.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Включен е в1997 IUCN Red List of Threatened Plants като „рядък вид“. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Провеждане на таксономично проучване за изясняване на статуса и разпространението на вида и на групата от родствени видове. Изследване на числеността и площта на популацията и на заплахите за вида. Опазване на местообитанията на вида.
Литература: Стоянов, 1966; Петрова, 1992а; Stojanoff & Achtaroff, 1935; Greuter et al., 1984; Tutin & Walters, 1993.
Автори Цветомир M. Денчев, Борис Асьов
