Картъловиден карамфил
Dianthus nardiformis Janka
Сем. Caryophyllaceae – Карамфилови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2аb(ii,iv,v)]. IUCN(R), ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто, туфесто растение. Стъблата високи до 10 cm, в основата със скъсени междувъзлия, разклоняващи се. Листата срещуположни, дълги 1–2 cm, линейно-ланцетни, твърди, бодливи. Цветовете единични на върха на стъблата, розови, 1,5–2,2 cm. Венчелистчетата на горната повърхност дълговлакнести. Плодът кутийка. Цв. VІ–VІІІ, пл. VІІ–ІХ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена, възобновяването е слабо.
Местообитания и популации. Терциерни пясъци в природния феномен „Побити камъни“ (среща се ограничено, на места с каменисти излази в 6 от групите) и по кредни варовици (скални венци и по-рядко сипеи) в Дунавската равнина (Никополско). Растителността е отворена, видовият състав включва псамофитни и хазмофитни видове. В района на Никопол участва в състава на ендемичната асоциацияLino linearifolii - Gypsophiletum glomeratae Tzonev, 2002. Популациите са локални, с обща заемана площ под 2 km2 и средна плътност до 1 растение на 0,25 m2.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев. – Побити камъни), Североизточна България (района на Провадия, непотвърждавано от 1920 г.), Дунавска равнина (гр. Никопол и селата Любеново, Муселиево, Въбел, Евлогиево); до 200 m н. в.
Общо разпространение. България, Румъния.
Отрицателно действащи фактори. Залесяването и последващото настаняване на самосев от черен бор, акация и др. Унищожаването на местообитанията при добив на пясък или варовик от находищата. Локално отрицателно действат пашата и туризмът, а в 2 от групите „Побити камъни“ – инвазивният кактусOpuntia vulgaris .
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находища са в границите на защитени територии (защитени местности „Побити камъни“, природен парк „Персина“) и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Контрол върху спазването на режимите на защитените територии, обявяване на нови защитени територии. Мониторинг на състоянието на популациите, особено в находищата с инвазивни видове. Популяризиране сред местното население. Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Йорданов, 1939б; Стоянов, 1966; Филипова-Маринова, Петрова, 2003; Stojanov & Achtarov, 1935; Petrova, 1997; Tzonev, 2004.
Автори Антоанета Петрова, Росен Цонев
