Дреновскиев карамфил
Dianthus drenowskyanus Rech. fil.
D. gracilis Sibth. & Sm. subsp.drenowskyanus (Rech. fil.) Strid,D. gracilis Sibth. & Sm. var.drenowskyanus (Rech. fil.) Stoj. & Acht.
Сем. Caryophyllaceae – Карамфилови
Природозащитен статут. Критично Застрашен [CR B2b(ii,v)c(ii,iv); D]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата добре развити, многобройни, небодливи, високи 15–30 cm. Приосновните листа около 1 mm широки, обикновено запазващи се през времето на цъфтежа; стъбловите листа твърди; влагалищата на листата 4–6 пъти по-дълги от диаметъра на стъблото. Причашковите люспи обикновено 4. Чашката дълга (10)13–18 mm. Петурата на венчелистчетата назъбена, с власинки по горната повърхност, тъмнорозова отгоре, жълта или пурпурна отдолу. Плодът кутийка. Цв. VІ–VІІІ, пл. VІІ–ІX. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте по припечни, скалисти или каменливи, варовити места в пояса на иглолистните гори върху излужени канелени почви и в субалпийския пояс. Облигатен калцифил. Среща се на малки групи или поединично.
Разпространение в България. Славянка; между 1400–2100 m н. в.
Общо разпространение. Балкански ендемит (България, североизточна Гърция).
Отрицателно действащи фактори. Неизвестни.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата са в границите на резерват „Алиботуш“ и попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на числеността и площта на популацията, изследване на заплахите за вида.
Литература: Стоянов, 1966; Петрова, 1984, 1992а, б; Rechinger, 1932; Stojanoff & Achtaroff, 1935; Greuter et al., 1984; Tutin & Walters, 1993; Velchev, 1998.
Автори Цветомир M. Денчев, Борис Асьов
