Чуждоземен шпорец
Delphinium peregrinum L.
Сем. Ranunculaceae – Лютикови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)].
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблото високо 15–80 cm, гъсто прилегналовлакнесто, разклонено. Приосновните листа с къси дръжки, стъбловите приседнали; петурата дълбоко триделна, средният дял 3-делен, с 6 линейноланцетни делчета; страничните дялове 2-делни, с 6 линейноланцетни делчета. Прицветниците приседнали, към върха на съцветието синьо-виолетови. Цветовете синьо-виолетови. Чашелистчетата дълги 7–10 mm, по-къси от шпората. Страничните околоцветни листчета от външния кръг яйцевидни до елиптични, постепенно преминаващи в дълъг нокът. Плодовете 3 мехунки, дълги около 5 mm, обикновено влакнести. Цв. VІІ–Х, пл. VІІІ–Х.
Местообитания и популации. По сухи, тревисти места и храсталаци в равнините и пояса на ксеротермните дъбови гори. Популациите са малочислени, с мозаечно разпространение на индивидите, силно фрагментирани.
Разпространение в България. Струмска долина, Средна гора, Тракийска низина (Сакар – с. Пашово, Щит, Левка, Хасковско), Тунджанска хълмиста равнина (с. Стралджа, Ямболско), Странджа (Малко Търново); от 100 до 700 m н. в.
Общо разпространение. Средиземноморската област, Балканския полуостров, Югозападна Азия.
Отрицателно действащи фактори. Привързаността на вида към специфичен хабитат.
Предприети мерки за защита. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Включване на вида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие; мониторинг на състоянието на популациите.
Литература: Симеоновски, Пенев, 1970; Велчев, Василев, 1971; Коева, 1984.
Автор Светлана Банчева
