Балкански шпорец
Delphinium balcanicum Pawl.
Delphinium halteratum Sibth. & Sm.1,Delphinium halteratum var.balcanicum (Pawl.) Simeon. & Penev3
Сем. Ranunculaceae – Лютикови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)]. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблото високо 15–80 cm, гъсто прилегналовлакнесто, разклонено. Приосновните листа с къси дръжки, дланевидно 2–3 пъти триделни; листните делчета линейноланцетни. Прицветниците ланцетни. Съцветията рехави, разклонени гроздове; всяка клонка с 3–50 цвята. Цветовете, синьо-виолетови. Чашелистчетата дълги 7–12 mm, късовлакнести. Страничните околоцветни листчета от външния кръг широко сърцевидни, дълго разпереновлакнести, изведнъж преминаващи в дълъг нокът. Плодовете мехунки, дълги до 7–10 mm, дълго разпереновлакнести. Цв. VІІ–Х, пл. VІІІ–Х. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. По сухи, тревисти места в равнините и пояса на ксеротермните дъбови гори, сред храстови съобщества от субсредиземноморски тип, с участието на дървовидна хвойна, червена хвойна, драка и др. Популациите са с мозаечно разпространение на индивидите, фрагментирани.
Разпространение в България. Струмска долина, Беласица, Славянка, Долината на р. Места, Пирин (Ю.), Родопи (Ср.), Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина; от 100 до 700 m н. в.
Общо разпространение. България, Северна Гърция.
Отрицателно действащи фактори. Привързаността на вида към специфичен хабитат, ограниченият ареал.
Предприети мерки за защита. Част от находището на вида в Струмска долина е в границите на резерват „Тисата“. Повечето от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Включване на вида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие. Мониторинг на състоянието на популациите.
Литература: Симеоновски, Пенев, 1970; Коева, 1984; Pavlova, 2004.
Автор Светлана Банчева
