Белоцветен шпорец
Delphinium albiflorum DC.
Delphinium fissum var.alibotuschiensis Rech. f. 3,Delphinium fissum subsp.albiflorum (DC) Greuter & Burder4,5
Сем. Ranunculaceae – Лютикови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(ii)+2ab(ii)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с грудковидни корени. Стъблото високо до 100 cm, влакнесто по цялата си дължина. Листата дланевидно двойно или тройнотриделни; листните делчета линейноланцетни до линейни; дръжките дълги до 10 cm, в основата си леко разширени и образуващи листно влагалище. Съцветията рехави гроздове. Цветовете дълги 10–17 mm, жълтеникавобели или понякога външните околоцветни листчета синкави. Шпората дълга 10–15 mm, по-дълга от околоцветника, обикновено хоризонтална. Прицветниците ланцетни, без ципест ръб. Плодовете мехунки, дълги до 15 mm, на върха с тънко носче. Цв. VІ–VІІ, пл. VІІ–ІХ.
Местообитания и популации. По сухи, тревисти и каменисти места, из храсталаци и разредени иглолистни гори, върху варовик. Популациите са от единични индивиди и силно фрагментирани.
Разпространение в България. – Славянка (над с. Парил); от 1200 до 1600 m н. в.
Общо разпространение. България, Северна Гърция.
Отрицателно действащи фактори. Ниският миграционен потенциал на вида и ограниченият ареал.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популацията попада в резерват „Алиботуш“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изучаване на биологията и екологията на вида. Мониторинг на състоянието на популациите и при необходимост изготвяне на План за действие за опазване на вида. Подпомагане на естественото размножаванеin situ и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Симеоновски, Пенев, 1970; Василев, 1984.
Автор Светлана Банчева
