Странджанско бясно дърво
Daphne pontica L.
Сем. Thymelaeaceae – Тимелееви
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(i,ii,iii)]. ЗБР. Преглациален реликт.
Морфология и биология. Вечнозелени храсти, високи 50–100 cm, клоните разперени. Листата обратнояйцевидни, 2–2½ пъти по-дълги отколкото широки. Цветовете жълтеникавозелени, по двойки на общи дръжки, голи, събрани в скъсени щитовидни съцветия, върху едногодишни клонки. Чашелистчетата яйцевидни, заострени, около 1/3 от дължината на хипантия. Плодът яйцевидна, черна костилка. Цв. ІV–V, пл. VІ–VІІІ. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Единични индивиди до мозаични субпопулации в умереновлажни гори, рядко храсталаци с доминиране на източен горун и източен бук.
Разпространение в България. Странджа; от 50 до 700 m н. в. Посочва се за Черноморското крайбрежие.
Общо разпространение. Източна Европа (Турция), Югозападна Азия (по брега на Черно море), Кавказ.
Отрицателно действащи фактори. Дърводобив (изсичане на буковите и дъбовите гори) и потенциално развитие на туризма (строителство на туристически съоръжения).
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Субпопулациите на вида попадат на територията на природен парк „Странджа“ и в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е разработване на План за действие за вида, както и детайлно проучване на хорологията, на числеността и площта на неговите популации, на биологията и екологията. Провеждане на дългосрочен мониторинг за разкриване на тенденциите при този вид. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово, при необходимост – обявяване на защитена територия за опазването на вида.
Литература: Маркова, Чернева, 1979; Маркова, 1984; Webb & Ferguson, 1968.
Автор Десислава Димитрова
