Daphne laureola L.
Сем. Thymelaeaceae – Тимелееви
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(i,ii,iii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Вечнозелени храсти, младите клонки зеленикави, голи. Листата дълги 30–120 mm, широки 10–35 mm, най-малко три пъти по-дълги отколкото широки, обратнояйцевидни до ланцетни, кожести, голи, лъскави. Цветовете жълтеникавозелени, голи, събрани в скъсени щитовидни съцветия, върху едногодишни клонки. Чашелистчетата яйцевидни, заострени, около 1/3 от дължината на хипантия. Плодът костилка, яйцевидна, черна. Цв. ІІІ–ІV, пл. V–VІІІ. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Единични индивиди до мозаични субпопулации в сенчести букови и елови гори върху кафяви горски почви на върху варовик и върху хумусно-карбонатни почви.
Разпространение в България. Предбалкан (Зап. – Врачански Балкан, района на Чипровци), Родопи (Ср. – Червената стена, Кору Дере). Има хербарийни данни за разпространението му в Пирин, а по литература се съобщава и за Средна Стара Планина (Шипченски Балкан); от 1000 до 1900 m н. в.
Общо разпространение. Западна, Централна и Южна Европа, Югозападна Азия (Мала Азия), Северна Африка (Алжир).
Отрицателно действащи фактори. Дърводобив (изсичане на букови и иглолистни гори) и потенциално развитие на туризма (строителство на туристически съоръжения).
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Субпопулациите попадат на територията на резерват „Червената стена“ в Родопите, природен парк „Врачански Балкан“, националните паркове „Централен Балкан“ и „Пирин“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е разработване на План за действие за вида, както и детайлно проучване на хорологията на вида, на числеността и площта на неговите популации, на биологията и екологията на вида. Провеждане на дългосрочен мониторинг за разкриване на тенденциите при този вид. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово, при необходимост – обявяване на защитена територия за опазването на вида.
Литература: Маркова, Чернева, 1979; Маркова, 1984; Webb & Ferguson, 1968; Dimova & Vladimirov, 2006.
Автор Десислава Димитрова