Ниско бясно дърво
Daphne cneorum L.
Сем. Thymelaeaceae – Тимелееви
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(i,ii,iii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Вечнозелени, дребни храстчета, с дълги, тънки меки странични разклонения, младите клонки голи, сивкави. Листата дълги 10–18 mm, широки 3–5 mm, обикновено 3–4 пъти по-дълги, отколкото широки, продълговати или линейноланцетни, заоблени на върха, приседнали, голи, не са събрани във връхната част на разклоненията. Цветовете ароматни, розови, полуприседнали, образуващи главички от 6–10(20) цвята. Хипантият дълъг 6–10 mm, обикновено белезникавовлакнест; чашелистчетата дълги 4–6 mm, заоблени на върха. Плодът кафеникаво-жълта костилка, обвита в хипантия до узряването й. Цв. VІ–VІ, пл. VІ–VІІІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Единични растения, до мозаични субпопулации по сухи каменисти и скалисти места в иглолистни гори, върху варовик, на хумусно-карбонатни и планинско-ливадни почви. Субпопулациите имат добри възобновителни способности.
Разпространение в България. Стара планина (Зап., Ср.), Знеполски район, Пирин, Родопи; от 900 до 2900 m н. в.
Общо разпространение. Западна, Централна и Източна Европа, Средиземноморието, Югозападна Азия (МалаАзия).
Отрицателно действащи фактори. Дърводобив (изсичане на иглолистни гори) и потенциално развитие на туризма (строителство на туристически съоръжения).
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Субпопулациите на вида попадат на територията на националните паркове „Пирин“ и „Централен Балкан“ и поддържан резерват „Острица“ в планината Голо бърдо, както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е разработване на План за действие за вида, както и детайлно проучване на хорологията на вида, на числеността и площта на неговите популации, на биологията и екологията на вида. Провеждане на дългосрочен мониторинг за разкриване на тенденциите при този вид; събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово, при необходимост – обявяване на защитена територия за опазването на вида.
Литература: Маркова, Чернева, 1979; Маркова, 1984; Webb & Ferguson, 1968.
Автор Десислава Димитрова
