Калописиев дланокоренник
Dactylorhiza kalopissii E. Nelson
Сем. Orchidaceae – Салепови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)+2ab(iii)]. IUCN(R), ДХ, ЗБР, CITES(2). Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Грудките слабо дланесто наделени. Стъблото високо 20–60 cm, с 4–9 ланцетни листа, зелени, без напетняване. Съцветието с 20–30(45) цвята, цилиндрично, гъсто. Цветовете розови до светлолилави. Връхното чашелистче и страничните венчелистчета събрани в шлем, страничните чашелистчета разперени, насочени нагоре. Устната неясно триделна, плоска, изпъстрена с дребни точици, подредени в редове. Шпората тясноконична, дълга 8–12 mm. Плодът кутийка. Цв. V–VI, пл. VI–VII. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се в силно преовлажнени, мочурливи ливади и приизворни мочурища в низинния и нископланинския пояс. Доскоро бе известна само една популация в България, в Родопите, с площ под 0,1 ha и с численост 60–150 цъфтящи индивиди през отделните години. През 2008 г. са установени нови 3 популации, една с численост под 100 индивида, а останалите две – под 50 растения.
Разпространение в България. Стара планина (Изт. – Сливенски Балкан), Средна гора (Лозенска планина), Родопи (Ср. – Добростански масив, над с. Горнослав), Тунджанска хълмиста равнина (с. Гъбарево, Старозагорско).
Общо разпространение. Балкански полуостров (Гърция, Р Македония, България).
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение; в Добростан – пашата на домашни животни (крави). Потенциална опасност е промяната в хидрологичния режим на находищата.
Предприети мерки за защита. Включен в списъка на защитените растения, чиито находища се нуждаят от приоритетна защита, съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в защитени територии (природен парк „Сините камъни“) и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Обявяване на всички находища за защитени и разработване на План за действие за опазване на вида. Проучвания в подходящи местообитания в Югозападна и Централна България за нови находища на вида.
Литература: Willing & Willing, 1988; Lindig & Lindig, 1991; Delforge, 2006; Petrova et al., 2009.
Автор Антоанета Петрова
