Червен цитинус
Cytinus clusii (Nyman) Gand.
Сем. Rafflesiaceae – Рафлезиеви
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)+2ab(iii); C2a(i); D]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение без хлорофил, паразитиращо по корените наCistus incanus. Стъблото просто, високо до 12 cm, с червени, люсповидни листа. Прицветниците яркочервени. Съцветието гъсто, класовидно. Цветовете еднополови; долните женски, горните мъжки. Периантът бял или бледорозов, венчевиден, тръбестокамбанковиден, 4-делен, дълъг 12–15 mm, надвишаващ прицветниците. Тичинките 8, сраснали в колонка. Яйчникът долен, стълбчето едно. Плодът бял, ягода, с много семена. Цв. V, пл. VІ. Размножава се със семена, разпространявани от мравки.
Местообитания и популации. Паразит по корените наCistus incanus. Среща се поединично. Сега е известна само една популация в Странджа с единични индивиди.
Разпространение в България. Странджа (край защитена местност „Пирена“ и между селата Бродилово и Кости).
Общо разпространение. Средиземноморието и Португалия.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на животновъдство, залесяване, туризъм и др.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популацията се намира на територията на природен парк „Странджа“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на числеността и площта на популацията, изследване на биологията и екологията на вида. Опазване на местообитанията на вида, разширяване на защитена местност „Пирена“, за да бъде включено и находището наCytinus clusii , намиращо се от другата страна на пътя, който граничи със защитената местност.
Литература: Webb & Akeroyd, 1993; Dimitrov et al., 1997; Petrova, 2004a.
Автори Цветомир M. Денчев, Борис Асьов
