Торен циатус
Cyathus stercoreus (Schwein.) De Toni
Nidularia stercorea Schwein.
Сем. Nidulariaceae
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii,iv)+2ab(ii,iii)].
Морфология и биология. Плодните тела в основата слабо удебелени, обратноконични, високи 0,5–1,5 cm, 0,4–1 cm в диаметър, към основата постепенно преминаващи в тънка, къса дръжка, понякога приседнали. Перидият отвън мъхнат, отвътре гладък. Перидиолите лещовидни или заоблени, до 2(2,5) mm в диаметър, гладки, блестящи, черни, с трислойни стени; закрепени с корда. Спорите възкълбовидни, 20–40 µm в диаметър, безцветни; стената дебела 3–4 µm, гладка. Образува плодни тела през VII–VIII.
Местообитания и популации. Развива се върху торов субстрат.
Разпространение в България. Североизточна България (с. Щръклево, Русенска област), Славянка, Тракийска низина (с. Брестник, с. Бенковски и с. Граф Игнатиево, Пловдивска област).
Общо разпространение. Европа, Азия, Северна Америка, Австралия.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитати в резултат на селищно развитие, туризъм, транспорт и замърсяване на почвите.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Включване на вида в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Факирова, 1970б; Стойчев, Найденов, 1987.
Автори Румяна Д. Петрова, Цветомир M. Денчев
