Дългогрудеста метличина

Cyanus pseudoaxillaris (Stef. & T. Georgiev) Holub

Centaurea napulifera subsp.pseudaxillaris (Stef. & T. Georgiev) Stoj. & Acht.4,Cеntaurea pseudaxillaris Stef. & T. Georgiev2

Сем. Asteraceae – Сложноцветни

Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2b(iii)c(iii); C2a(i)]. ЗБР. Български ендемит.

Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Коренището късо, с тесни вретеновидни задебелявания, дълги 4–6(20) cm. Стъблото неразклонено, високо до 15–25(30) cm, бяловлакнесто, силно облистено. Листата бяловлакнести, елиптични до линейноланцетни; целокрайни до перестонаделени; най-горните листа целокрайни, по-дълги от кошничката, събрани в снопче. Кошничките единични, около 3 cm в диаметър. Обвивните листчета светлозелени, широкотриъгълни до полуелиптични. Придатъците на обвивните листчета низбягващи до основата, с тъмнокафяв ръб и ресни със сламеножълт връх. Вътрешните цветове в кошничката тръбести, пурпурни до тъмнорозови, с пурпурни прашници. Външните цветове лъчисти, цикламени до пурпурни. Плодосемката дълга 4–5 mm. Хвърчилката дълга 2–2,5 mm. Цв. V–VI, пл. VI–VII. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена, разпространявани с помощта на мравки.

Местообитания и популации. Из тревисти места и по периферията на каменисти поляни в разредени дъбови и смесени гори и храсталаци, в равнините и предпланините. Популациите са малочислени, с до 50 фертилни индивида.

Разпространение в България. Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина; от 100 до 450 m н. в. В последните години видът със сигурност е известен от 3 локалитета – Бесапарски ридове и Овчи хълмове, Пазарджишко и „Аязмото“ край Стара Загора.

Общо разпространение. България.

Отрицателно действащи фактори. Унищожаване на характерните местообитания – ксеротармните дъбови гори, изключително ниската численост и слабите възобновителни и миграционни възможности на вида. Привързаността към специфичен, застрашен хабитат.

Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Разработване на План за действие на вида и/или включване в защитена територия. Мониторинг на състоянието на популациите и подпомагане на размножаванетоin situ ; събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.

Литература: Станев, 1975а, 1979в; Банчева, 1999; Bancheva, 1999; Bancheva & Raimondo, 2003.

Автор Светлана Банчева


Дългогрудеста метличина (карта на разпространението)

Дългогрудеста метличина (илюстрация)