Ахтарова метличина
Cyanus achtarovii (Urum.) Holub
Centaurea achtarovii Urum.1, 2, 6, Centaurea triumfettii subsp. achtarovii (Urum.) Kozuharov & N. Andreev4
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)]. ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с късо коренище. Стъблото високо 2–12(20) cm, неразклонено, изправено, гъсто бяловлакнести. Листата обикновено в приосновна розетка, широкоелпитично-лопатовидни, целокрайни, рядко пересторазделени; гъсто бяло до сиво напластени от двете страни. Кошничките единични, широки 3–4 cm. Обвивката на кошничката широка 10–15 mm. Обвивните листчета триъгълни, с придатъци, низбягващи почти до основата им, завършващи с черен ръб, снабден с многобройни сребристи ресни. Вътрешните цветове тръбести, синьо-виолетови с пурпурни прашници; външните лъчисти, сини до виолетови. Плодосемката дълга 4–5 mm. Хвърчилката дълга до 0,5 mm. Цв. VII–VIII, пл. VIII–IX. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена, разпространявани с помощта на мравки.
Местообитания и популации. По каменисти поляни към горната граница на гората и в клекови и хвойнови храсталаци в субалпийския пояс, върху варовик. Образува фрагментирани популации от десетки индивиди. Единствено популацията под вр. Ореляк (Южен Пирин) е от няколко стотици индивиди. Поради привързаността на вида към строго специфичен хабитат, отделните находища са силно изолирани помежду си.
Разпространение в България. Пирин; (1700)2200–2600 m н. в.
Общо разпространение. България. Погрешно се съобщава за Румъния катоC. achtarovii subsp.sooiana Borhidi и за Р Македония вместоC. triumfettii .
Отрицателно действащи фактори. Изграждането на лифтени станции и съоръжения за скитуризъм, ерозията. Привързаността към специфичен хабитат, ниският репродуктивен, възобновителен и миграционен потенциал на вида и ограниченото разпространение.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Голяма част от популациите на вида са в границите на национален парк „Пирин“ (резерватите „Баюви дупки – Джинджирица“ и „Ореляк“). Находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите, при необходимост подпомагане на размножаванетоin situ и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Нинова, 1984; Банчева, 1999; Bancheva, 1999; Meshinev, 2006; Bancheva & Raimondo, (in press).
Автор Светлана Банчева
