Crucianella latifolia L.
Сем. Rubiaceae – Брошови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii)+2ab(ii)].
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение с 10–30(35) cm високо стъбло. Листата събрани в прешлени, приседнали, приосновните по 4, целокрайни, ланцетни до обратнояйцевидни, останалите по 4–6, с подвити ръбове, постепенно заострени. Съцветията класовидни;цветовете по два в пазвите на присъцветници; венчето 4-делно, тръбесто, бледожълтеникаво, с права тръбица и нишковидно заострени дялове. Плодът от две продълговатояйцевидни орехчета с кафява ситнозърнеста повърхност. Цв. V–VI, пл. VII. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте по сухи каменисти и песъчливи тревисти места в пояса на ксеротермните дъбови гори, в съобщества наQuercus pubescens ,Fraxinus ornus ,Acer monspessulanum иPaliurus spina - christi. Популациите са разкъсани, с неравномерна пространствена структура и сравнително малочислени (150–200 индивида за тези в Източни Родопи).
Разпространение в България. Струмска долина (южно от гр. Кресна), Родопи (Изт. – в околностите на с. Белополяне и с. Долно Луково, Ивайловградско); от 200 до около 300 m н. в.
Общо разпространение. Южна Европа, Средиземноморие, Северна Африка, Югозападна Азия.
Отрицателно действащи фактори. Антропогенният фактор наред с ограниченият репродуктивен потенциал на растенията е заплаха за съществуването на вида. Промяната в режима на ползване на земеделските земи, пашата и утъпкването от животни, горските сечи и пожари се отразяват неблагоприятно върху условията в местообитанията, структурата и числеността на популациите.
Предприети мерки за защита. Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Опазване и поддържане на естествените условия в местообитанията чрез ограничаване на стопанската дейност около находищата; внасяне на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Анчев, 1984, 1989; Петрова и др., 1999.
Автори Минчо Анчев, Валентина Горанова