Шахтиева дрипавка
Crepis schachtii Babc.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(i,ii,iii); C2a(i)b]. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата единични, високи до 10 cm. Всички листа в розетка, дълги 9 cm, широки 2 cm, обратноланцетни, неравномерно плитко наделени или грубоназъбени, жлезистовлакнести. Кошничките единични, дълги 12–14 mm, широки 6 mm. Обвивните листчета линейно-ланцетни, заострени. Плодосемките дълги 7,5 mm, широки 0,75 mm, сиво-кафяви, удълженостесняващи се към върха, с 18–20 надлъжни ребра. Цв. VІ–VІІ, пл. VІІ–VІІІ. Опрашва се от насекоми. Семената се разпространяват от вятъра. Размножава се семенно и вегетативно (ниско ефективно). Възобновяването е бавно.
Местообитания и популации. Видът се среща в иглолистния и субалпийския пояс над 1600 m н. в. Обитава варовити скалисти местообитания и каменисти и тревисти съобщества над горната граница на гората. Стриктен калцифил.
Разпространение в България. Славянка; над 1600 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Неизвестни. Находищата на вида се намират в незасегнати от човешката дейност места. Възможно е ниският капацитет за възпроизводство и ограниченият ареал да оказват ограничаващо влияние върху вида.
Предприети мерки за защита. Видът се среща в границите на резерват „Алиботуш“. Находищата попадат в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е детайлно проучване на хорологията на вида, числеността и площта на неговите популации, на биологията и екологията на вида. Провеждане на дългосрочен мониторинг за разкриване на тенденциите при този вид и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Евстатиева, 1984а; Димитрова, 2002; Sell, 1976.
Автор Десислава Димитрова
