Cressa cretica L.
Сем. Convolvulaceae – Поветицови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(ii,iii)+2ab(ii,iii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблото с прави или приповдигащи се, в основата вдървенели, гъсто облистени, влакнести разклонения. Листата елипсовидноланцетни до продълговати, приседнали, в основата сърцевидни или закръглени. Цветовете на до 1 mm дълги дръжки, събрани в гъсти, къси класовидни или главести съцветия. Венчето 3–5 mm в диаметър, бяло-розово или жълтеникаво. Плодът кутийка, яйцевидна, обикновено едносеменна. Семето черно, с малки вдлъбнатинки, голо. Цв. VI–IX, пл. VII–X. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте по засолени глини край блата. Известни са единични находища в Бургаска област. Образува малочислени популации.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – преовлажнените места и блатата между градовете Царево и Приморско, Бургаска област); на 0 m н. в.
Общо разпространение. Средиземноморие, Кавказ, Югозападна Азия, Индо-Хималайска област, Африка.
Отрицателно действащи фактори. Замърсяване на водите и почвите в находищата, унищожаване на местообитанията вследствие на развитието на туризма в района. Ограниченото разпространение на вида се дължи и на строгата му привързаност към специфично, рядко местообитание – влажни, засолени глини.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида и застрашаващите фактори; мониторинг на състоянието на популациите.
Литература: Кузманов, 1982; Василев, 1984.
Автор Владимир Владимиров