Татарско диво зеле
Crambe tataria Sebeok
Сем. Brassicaceae – Кръстоцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,ii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с дебело месесто коренище. Стъблото 60–100(150) cm високо, силно разклонено. Листата слабомесести, влакнести до почти голи; приосновните до 40 cm дълги, перестонаделени. Цветовете многобройни, бели, на дълги дръжки; венчелистчетата обратнояйцевидни, дълги 3–6 mm. Плодовете двучленни шушулчици, горното членче кълбесто, едносеменно; долното цилиндрично, стерилно. Семената кафяви, гладки. Цв. V–VI(VII); пл. VI–VIII. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Расте по сухи тревисти места, най-често върху песъчливи почви, покрай пътища, като плевел в лозя и ниви. Популациите са разкъсани, от единични или малочислени групи растения. Има добри възобновителни възможности.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев.), Североизточна България (в околностите на Добрич и Шумен), Дунавска равнина (долината на р. Студена).
Общо разпространение. Централна, Южна и Източна Европа, Кавказ, Сибир.
Отрицателно действащи фактори. Промените в инфраструктурата по Черноморското крайбрежие са причина за нарушаване на естествените условия в местообитанията. Интензивната селскостопанска дейност в районите на разпространение на вида причинява влошаване на екологичната обстановка и намаляване на площта на популациите.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Две от находищата във флористичен район Черноморско крайбрежие са в защитени територии (резерват „Калиакра“ и защитена местност „Поморийско езеро“). Част от находищата попадат и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Ограничаване на селскостопанската дейност и строителството в близост до находищата на вида.
Литература: Кузманов, 1970; Станев, 1984; Анчев, 2001; Tzonev, 2005; Ancev, 2007.
Автори Валентина Горанова, Минчо Анчев
