Дребнолистен глог

Crataegus microphylla C. Koch

Сем. Rosaceae – Розоцветни

Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(ii,iii)]. ЗБР.

Морфология и биология. Неголям храст. Клонките голи, тъмновиолетово-кафяви, с 5–12 mm дълги тънки бодли. Листата дълги 15–30 mm, широки 10–25 mm, яйцевидни, с 3–5 широки тъпи дяла, светлозелени отдолу, голи, по ръба дребнонапилени, с 4–16 mm дълги дръжки; прилистниците сърповидни, напилени. Цветовете 8–13 mm в диаметър, в щитовидни съцветия. Чашелистчетата къси, триъгълнояйцевидни. Венчелистчетата обратнояйцевидни, бели. Стълбчето 1. Плодовете 9–12 mm, почти закръглени, светлочервени, на върха с корона от прави чашелистчета, месести, с една костилка. Цв. ІV–V, пл. VІ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.

Местообитания и популации. Обитава влажни места в лонгозни гори с висока въздушна влажност, най-често в покрайнините им и по храсталачни места. Образува малочислени популации на ограничена по размери площ.

Разпространение в България. Североизточна България (единично находище в лонгозните гори в устието на р. Камчия); до 300 m н. в.

Общо разпространение. Кавказ, Южен Крим, Северна Турция, Северен Иран.

Отрицателно действащи фактори. Засушаването на лонгозните гори и нарушаване на местообитанията. Малочислена популация, привързаност към специфичен, сравнително рядък хабитат.

Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището е в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида. Събиране и депозиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.

Литература: Жиелински и др., 2002; Попова, 2003; Franco, 1968.

Автор Ана Петрова


Дребнолистен глог (карта на разпространението)

Дребнолистен глог (илюстрация)