Виолетов паяжинник
Cortinarius violaceus( L. : Fr.) Gray.
Сем. Cortinariaceae –Паяжинници
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii)]
Морфология и биология. Шапката в младо състояние изпъкнала, след това разперена, 5–14 cm в диаметър, суха, кадифеновлакнеста, тъмновиолетова до кафяво-виолетова. Частичното покривало (кортината) паяжинновидно, виолетово, бързо изчезващо. Пластинките прираснали със зъбче, широки, редки, тъмновиолетови до ръждиво-виолетови. Пънчето обратнобухалковидно, 6–12 × 1–2 cm, влакнесто, тъмновиолетово до кафяво-виолетово. Месото виолетово или сиво-виолетово, с мирис на кедрово масло. Спорите бадемовидни, 11–14 × 7–9 µm, ръждивоохрени, грубобрадавичести. Образува плодни тела единично и на групи, IX–X.
Местообитание и популации. Среща се на почва в иглолистни (смърч –Picea , бор –Pinus) и влажни широколистни (бреза –Betula , бук –Fagus) гори.
Разпространение в България. Витошки район (Витоша), Рила, (под комплекс Боровец, над с. Говедарци – местн. Мократа поляна и над с. Якоруда – местн. Букевица).
Общо разпространение. Европа, Азия, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Промяна в хабитатите в резултат на дърводобив, туризъм и отдих, пожари.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Находищата на Витоша са на територията на природен парк „Витоша“ и в биосфрен резерват „Бистришко бранище“. Част от находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида, Включване в националната ситема за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Хинкова, 1955а; Gyosheva et al., 2000, 2006.
Автор Мелания Гьошева
