Превъзходен паяжинник
Cortinarius praestans (Cordier) Gillet
Сем. Cortinariaceae –Паяжинници
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(i,ii,iii)].
Морфология и биология. Плодното тяло в младо състояние почти сферично, обвито с белезникаво общо покривало (кортина). Шапката от полукълбовидна до разперена или почти плоска, 10–20 cm в диаметър, виолетово-кестенявокафява, червено-кафява, до шоколадовокафява, към периферията сиво-виолетова, лепкава, с едри влакнести остатъци от покривалото; ръбът набръчкан. Частичното покривало паяжиновидно. Пластинките гъсти, белезникави, до бледокафяви или ръждивокафяви. Пънчето цилиндрично или обратнобухалковидно, леко луковичноудебелено в основата, 8–15 ´ 2–5 cm, сиво-виолетово до бледоохрено, в долната част с влакнести поясчета. Месото много плътно, бяло. Спорите елипсовидни, 12–18 ´ 8–9 mm, жълто-кафяви, брадавичести. Образува плодни тела през IX–XI.
Местообитание и популации. Среща се на почва в широколистни, смесени и иглолистни гори, главно на варовик. След 1979 г., видът е бил регистриран само на Витоша – еднократно над с. Владая, през септември 2005 г (три групи от 12, 20 и 17 плодни тела).
Разпространение в България. Витошки район (Витоша – над с. Бистрица и над с. Владая), Средна гора (Лозенска планина – местн. Дърводелеца над с. Кокаляне).
Общо разпространение. Европа.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив, туризъм и отдих, пожари, замърсяване на почвите.
Предприети мерки за защита. Местообитанията на вида се нуждаят от приоритетна защита съгласно Закона за биологичното разнообразие. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата са разположени на територията на природен парк „Витоша“.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Хинкова, Стойчев, 1983; Gyosheva et al., 2000, 2006.
Автор Мелания Гьошева
