Съчленен коринефорус
Corynephorus divaricatus (Pourr.) Breistr.
Corynephorus articulatus (Desf.) P. Beauv.3
Сем. Poaceae – Житни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(ii,iii,iv)+2ab(ii,iii,iv)].
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблото високо 10–35 cm, изправено, голо. Листата нишковидни, широки 0,5 mm, от двете страни грапави. Съцветието метлица, изправеноразперена, дълга 5–10 cm, широка 2–6 cm, с грапави клонки. Класчета яйцевидни, с 2 цвята. Плевите ланцетни, почти равни, лъскави, ципести, разпръснатовлакнести или грапави само по кила, 3–5 mm дълги, надвишаващи цветовете, трайни. Долната плевица овална, без кил, дълга около 2 mm, на гръбната страна с 2,5 mm дълъг осил. Плодът зърно. Цв. IV–V, пл. V–VI. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте върху плитки песъчливи и каменливи почви на склонове с южно изложение в отворени съобщества на предимно едногодишни видове (класThero –Brachypodietea). Образува фрагментирани малочислени популации.
Разпространение в България. Струмска долина (Ю. – хълм Карталеца при с. Кулата, Петричко); 100–200 m н. в.
Общо разпространение. Средиземноморие (Европа, Африка), Източна Европа (Среден Днепър), Източно Задкавказие, Югозападна Азия (Мала Азия, Ливан).
Отрицателно действащи фактори. Пашата и утъпкването от домашни животни, разпокъсване на хабитата, вследствие на създаването на лозови масиви и овощни градини. Ограничено разпространение и малочисленост на популацията.
Предприети мерки за защита. Находището попада в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Обявяване на защитена местност в района на хълм Карталеца. Необходимо е детайлно проучване на числеността и площта на популацията, биологията и екологията на вида и застрашаващите фактори. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Велчев, Бондев, 1961; Стоева, 1984; Dogan, 1985.
Автор Стоян Стоянов
