Тъмносин паяжинник
Cortinarius coerulescens (Schaeff. : Fr.) Fr.
Сем. Cortinariaceae –Паяжинници
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(i,iii)].
Морфология и биология. Шапката полукълбовидна до почти плоска, 5–8 cm в диаметър, слизеста, влакнеста, тъмносиня, синьо-виолетова, избеляваща до охрена. Частичното покривало (кортината) синкаво. Пластинките прираснали със зъбче, светлосини, синьо-виолетови до кафяви, ръждивокафяви у зрелите плодни тела. Пънчето обратнобухалковидно, луковичноудебелено в основата, 4–6 × 1,2–2,5 cm, в основата до 4 cm, синьо или синьо-виолетово, удебелението белезникаво. Месото синкаво или сивкаво. Спорите бадемовидни, 8–11 × 4,8–6,5 µm, ръждивокафяви, слабо брадавичести. Образува плодни тела единично и на групи, IX–X.
Местообитание и популации. Среща се на варовити почви в широколистни (бук –Fagus , дъб –Quercus) и смесени със смърч гори.
Разпространение в България. Стара планина (Зап.), Софийски район, Витошки район (Витоша), Средна гора (Зап. – Лозенска планина), Родопи (Изт.).
Общо разпространение. Европа, Азия, Северна Америка, Северна Африка.
Отрицателно действащи фактори. Промяна в хабитатите в резултат на дърводобив, селищно развитие, туризъм и отдих, пожари; киселинни дъждове.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Едно от находищата е на територията на природен парк „Витоша“. Част от находищата на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Включване в националната ситема за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Хинкова, 1955, 1965; Хинкова, Факирова, 1970; Хинкова и др., 1979; Gyosheva et al., 2006.
Автор Мелания Гьошева
